Спомен
В тази нощ, в този мрак,
за твоето лице си мисля пак,
как то с нежност е напълнено,
със свобода и страст препълнено.
Замислих се за миговете с теб прекарани,
спомних си за разговорите изкарани,
как с шепа думички нищожни,
ми помогна да си мисля, че възможно,
е да бъда аз от някой пак обичан,
че не сам на всички безразличен.
Спомних си мига, в който аз те зърнах,
и след няколко минути те прегърнах,
уж беше мъничка шегичка,
уви, не беше толкова мъничка.
В сърцето ми искрата забушува,
душата ми започна да будува,
да спра за теб да мисля аз не мога,
и все пак съдбата ми е строга.
Обречен съм да мисля аз за твоето лице,
с треперещо до скъсване сърце.
Ох, как искам в тоз момент да бъдеш с мен,
да чувствам се пред тебе аз смутен,
в целувки нашите сърца да са отнесени,
от любовната вълна телата ни да са понесени.
И ето реалността ме вика пак,
и светлината отново се превърна в мрак.
за твоето лице си мисля пак,
как то с нежност е напълнено,
със свобода и страст препълнено.
Замислих се за миговете с теб прекарани,
спомних си за разговорите изкарани,
как с шепа думички нищожни,
ми помогна да си мисля, че възможно,
е да бъда аз от някой пак обичан,
че не сам на всички безразличен.
Спомних си мига, в който аз те зърнах,
и след няколко минути те прегърнах,
уж беше мъничка шегичка,
уви, не беше толкова мъничка.
В сърцето ми искрата забушува,
душата ми започна да будува,
да спра за теб да мисля аз не мога,
и все пак съдбата ми е строга.
Обречен съм да мисля аз за твоето лице,
с треперещо до скъсване сърце.
Ох, как искам в тоз момент да бъдеш с мен,
да чувствам се пред тебе аз смутен,
в целувки нашите сърца да са отнесени,
от любовната вълна телата ни да са понесени.
И ето реалността ме вика пак,
и светлината отново се превърна в мрак.
© Мишо All rights reserved.
