Спомен
Да, помня нощите,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
луната и пясъка,
гласът на плътта,
горещ и зовящ -
Какво да ти кажа? -
Безкрайно желаех те,
но всичко остана
в солена следа.
Че бяхме обвързани
двамата – знаеш го,
но във душите
със самота.
Ти ме целуваше,
аз те омайвах - в
откраднати мигове
дръзка вина.
Потъвахме в нощна
афера на страстите,
пулсиращи голи -
в разбита вълна.
После обръщах се -
вече ни нямаше,
потръпвах от хлад
и избърсвах солта..
© Мариана Церовска All rights reserved.
