Спомен от есента
Спомен от есента
Играе вятърът с прането на балкона
и ми се струва,че много му се иска,
да облече изпраната ми риза
и с нея да се фука.
Играе вятърът с прането ...
Но то си има щипки.
И когато му омръзна,
ризата ми да надува
и чорапите на възел да оплита.
Отиде на тополите, палтата
избелели да съблича.
Но клоните си нямат
за листата щипки ...
И много скоро, вятърът ще ги остави.
Когато ги превърне в черни сенки.
© Анастас Анастасов All rights reserved.
