Спомен за далечно лято

Обичам те дори да го отричам, обичам те дори да ме боли, ведньж в живота си обичам и мойта обич жинаги ще бьдеш ти! Обичам те макар и само като спомен, разплакващ страдащи очи, обичам те дори да си далече, обичам те дори и от това по-силно да боли! Проплаква в мен душата, че пак прегращам мьлчешком. Спомена за едно далечно лято усмихващо ми се през есента!