Спомен за живота

Без да мисли, без да го желае,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

един път ражда се човекът.

Без да иска, без дори да знае,

поема по житейската пътека.

А вижда камък тук

и в него се препъва,

но нищо... ей така, на пук – изправя се.

Човекът е човек – лесно той не се огъва.

А после среща нежна радост,

обича силно и деца създава.

И посвещава им той свойта младост –

човек и трябва все да се раздава.

Но ето... остарява бавно, догаря тялото

и виж, как с тихи стъпки си отива,

но знае той – човекът е човек. Веднъж се е родил,

веднъж живял е и затуй, веднъж сега умира!