Dec 14, 2005, 9:35 PM

Спомен за теб

  Poetry
132 0 0

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

           Времето върви, не спира,

аз намерих вече моята любов,

но споменът не дава мира,

споменът за първата любов.

Някога си спомням първата целувка,

и сърцето трепне мъничко, за миг,

о, как жадувах за твоята милувка,

о, как плачех аз със вик.  

Аз пазя кътче в сърцето за тебе,

            мъничко кътче, но от голяма любов,

            то си е твое и само за тебе,

            ще го пазя, до края на моя живот.

           

 Дали ще те видя някога моя любов,

дали ще си спомниш онова малко дете,

което те обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments