Спомен за теб
Бавно изтеглям тъгата
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.
Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.
Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед.
Замръзнал от твойта омраза,
си мисля бавно да те забравя,
защо ти така ме наказа,
заради теб, живота ме отравя.
Пламъка бавно загасва,
а беше огромен пожар,
и снимката, която се вясва
хвърляш в червената жар.
© Иван Кирчев All rights reserved.
