СПОМЕНИ МЕ ДНЕС...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Спомени ме днес обкръжиха.
Седя и си мисля за нея –
за друго не мога да пиша.
Щастието това ли ще е?
И защо нищо ново
днес не ме покорява?
Нали като същество тя
знам какво притежава.
Седя сам пред листа
и дните отминали виждам.
Догаря на съдбата свещта,
но аз продължавам да искам
и търся днес от живота
все невъзможни неща –
някъде да намеря Кивота
и да заслужа на теб любовта.
Топлина не спирам да търся
без да питам защо ми е тя.
Къде ли се вече намирам?
Дали не съм в есента?
© Вили Тодоров All rights reserved.
