Споменът по една любов
Сложих сама края,
съжалявам ли,не зная,
само зная,че боли,
а споменът силно гори.
Мисля пак за дните,
слънчевите,нашите,в които
вричаше се на любов
и на всичко бе готов.
Думи много каза ти,
искрени те бяха,но уви,
не исках да ги разбера,
погубих всичко с лекота.
Времето ми с теб стоеше,
пламенна страст не трептеше.
Сега те моля,ти прости.
Обичам те!Това помни.
Не искам повече така,
не съм за тебе вечността.
Може би,така е по-добре,
не може времето да спре.
© Ади Василиева All rights reserved.
()()()
