Среща...
Със белите се длани вятъра
ме обгръща със трепет сега.
А щурчетата, скрити в тревата
пеят нежна балада в нощта.
И върбите , дълго ме чакали
ме докосват от радост с листа.
А реката , безспирна и бяла
нежно трепна , щом ме видя,
скрила толкова бели надежди
и обич...Ала днес със тъга
ми разказа, как своята среща
пропуснала тук любовта...
Каза ми дълго си чакал
предишната нощ на брега
и водата си питал дали
е забравила теб обичта.
Не, любими, тъжна шега
си направи времето с нас
ти избърза , аз закъснях....
...И щурците тъгуват сега...
...Чуваш ли!? Нейде във тихата вечер
свири малко и тъжно щурче.
Аз го изпратих ... Със своята песен
да ти каже , че мисля за теб...
© Бистра Малинова All rights reserved.
