Срещнах палача...
По булевардите сиви - разлистени спомени
стари писма се търкалят по тъжен паваж,
писък на гларус изплакан от някъде,
свисти в душата ми воя на вятър,
стрелките тиктакайки бягат назад.
Ръждива камбана с глас напукан отеква,
безбройните удари коват пирони в сърцето ми.
Крача забързано,
разминавам се с мрачни лица,
размити бледожълти фасади...
Търся те с поглед...
Автобусите тръгват назад,
бездиханното небе е стегнало
с дебела примка съдбата ми
бесило се стяга в убийствена хватка.
Най-сетне те виждам -
оня с качулката, с две дупки вместо очи
като дълбоки бездни и зловеща усмивка.
Режи кръвопиецо, сега е твоят час,
препъвам се в изхвърлени цветя
политам и ме лъхва мирисът на гнило.
И срещам палача си в тъмното,
за миг ме докосва спомен отдавна отминал...
Нащърбено слънце прозира зад завесата на черния облак
умиращи птици пърхат в гърдите ми
проказата трябва да свърши сега!
Пантите на ковчега изскърцаха
а вътре плачеше малко дете...
© Мария Илиева All rights reserved.
