Старо Злато
Полъхва вятър във върбите,
носи мирис на море.
Над старата ограда люшкат се върбите
и мене древна кръв зове.
Къщата напукана и стара
потъва в прах и мрак,
на времето вълшебната отвара
на тленното е страшен враг.
Паяжини по кристалните сервизи,
вази без цветя във тях,
а по пода паднали раздрани ризи,
сякаш да остатъци от нечий грях.
В руините на миналото време
потрепват гаснещи звезди.
Животът им налага тежко бреме
и надеждата за бъдеще руши.
Стари нрави в стара къща,
носталгична самота,
времето не може да се връща,
нищо не избягва от смъртта.
Тихи сълзи вятър носи,
люшка плачещи върби-
кръв, която отговор не проси,
старо злато във забарва спи.
© Роксана Медичи All rights reserved.
