Aug 1, 2006, 11:19 AM

Стаята

  Poetry
107 0 12
Стаята Бялата стая пълна с легла. За всеки кошмар по едно. Всяко покрито със бяло зебло, прикрило вдървена снага. Празната стая пълна с мечти. За всеки живот по една. Всяка умира сред тези стени, слепени от болката зла. Страшната стая. С пълни гърди, отлагаш смъртта за вечеря. Живата болка в очите гори - белите свещи пред края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments