Nov 18, 2004, 9:03 AM

Стена от любов

  Poetry
225 0 10
Изплаках толкова сълзи по чужди грешки,
раздадох толкова любов,да си до мен.
Преглътнах всичката омраза,
докосвах само болка...
изпитах само унижение...
Опитах да обичам всички,
опитах на всекиго да дам от мойта доброта...

...намирам само злоба,само завист,
...намирам сякаш чужд кошмар...

Студено е сега в душата...
до вчера огъня гореше там...
ще скрия в себи си и добротата...
ще падам и ще плача...
ще сбирам с шепи даже и прахта...
за нашата любов,душата ще си дам щом трябва,
за злобата човешка стена ще построя!








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!невероятно е Поздрав и 6 от мен
  • Страхотно е! Много ми хареса, имаш 6 от мен...Продължавай все така
  • Емоционален и искрен стих! След него само бих могла да ти припомня, че не е необходимо да бъдеш добър за всички, важното е да си добър за някого. С тази светла душа, която носиш, мисля, че няма да ти е трудно
  • Благодаре ти Нели!!!Сама се убеждавам в казаното от теб.Надявам се никога повече да не повторя грешката,да давам любов на хора които не го заслужават.
  • Благодаря ви!!!