May 12, 2005, 11:56 AM

Стоиш на прага

  Poetry
93 0 2

Стоиш на прага и ме молиш
извърнал си назад глава,
шептиш ми тихо
думи нежни,
в сърцето ми се връща
старата тъга.

Стоиш на прага и ме молиш
в ръката си държиш букет цветя
сърцето ми страхува се от тази пролет
щом болка носи любовта.

Защо за теб, когато плачех
смееше се ти.
Защо за теб, когато страдах
в други търсеше ме ти.
Защо за теб, когато питах
гръб обръщаше ми ти.
Защо от теб, когато се отричах
при мене връщаше се ти.

Стоя на прага и проклинам
усмивката на твоето лице
усещам как топи се
ледът в моето сърце.

Лицето ми с очи целуваш
недей протяга ти ръка
отивай пак при друга
аз пак от теб ще скрия любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments