Страхът дълбае

Poetry

140 0 0

Изплашена до смърт...
Страхът дълбае
пробойни рани
по изнурено съзнание.
И пир на вещици
и прилепи кръжат
пробудени от някой,
заблудил се светъл лъч.
Времето се спъхва
безнаказано...
Проядени отломки
от кораба разбил се
във скалите
ще се запилеят
в търсене на остров нов
с надежда за спасение.