Nov 14, 2005, 11:50 PM

Странен мим

  Poetry
81 0 0
В света живее странен мим,
призван да носи радост и наслада.
Той би могъл на всеки приказен герой любим
на сцената живота да изстрада.
Лицата му са много и различни.
И плачат, и се смеят до сълзи.
Дори от злобните души на хора най-себични
признание към странника струи.

Но той се скита сам в света,
в изкуството намерил жизнен плам.
Сърцето му, познало и приело в себе обичта,
я съхранява там във вечен храм.
И чудно как добрият мим,
белязан от съдбата щастие да дава,
на сцената пожар- разгарящ се, неукротим,
в живота тлее, вечно сам остава.

Сред хората живее странен мим.
Играта му безмълвно покорява.
Сърцето му, по детски искрено и наранимо,
не спира с времето да се надява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Семова All rights reserved.

Comments

Comments