СТРЕМЕЖ В ЛЪЖА
Да лъжеш, че тежко си болен,
че чака те смърт през Април
и миг да превръщаш във спомен
в душата си грешна покрил...
Да лъжеш, че имаш приятел
починал от белия прах,
да чувстваш,че ти си предател,
да гълташ грях подир грях...
Да лъжеш, че някъде там
плаче за тебе компания,
която измислил си сам
и туй да кове в теб страдания...
Да лъжеш, че имаш любим
готов за теб да убие,
но тъжна зад стария скрин
една истина тайно се крие...
Да лъжеш, че мирно живееш
в семейство, което се клати
и кървави сълзи да лееш,
когато посяга ти брат ти...
Да лъжеш:"Голям съм актьор,
играя във роля на Вятър",
а всещност си жалък сапьор
в измислен от тебе театър...
Да лъжеш, че грях е душата,
живота си сам си изграждал
и често да казваш лъжата,
че някога ти си се раждал...
Да лъжеш, когато поискаш,
да влизаш във мръсни интриги,
в ръцете си кални да стискаш
житейските тежки вериги...
Има в живота такива пътеки,
където човекът безгрижно лети!
Стремиш се да лъжеш понякога всеки,
но всъщност излъган оставаш си ти!
© Таня Илчева All rights reserved.
