Стръкче първа иглика
Стръкче първа иглика
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи.
Жадувана пролет селцето обгръща.
Притихва гълчава в дворове и къщи.
Само кучешки лай...Смътни ухания...
Денят се изнизва в последни дихания.
По тясната, вита, крайселска пътека,
две фигурки в здрача се стапят полека.
Селцето остава точица в мрака.
Душите сиротни там никой не чака.
Всеки другият има, и своята жал.
...Нагазват във меката, гробищна кал.
Пред мъничко гробче най-сетне поспират.
В прозирният креп на тъгата примират-
тук рожба едничка положиха лани...
...И шепнат молитва...Във кремъчни длани,
стиска бащата стръкче първа иглика.
...О, Боже, защо първо нас не повика...
© Румяна Райкова All rights reserved.
