Стъклена роза
Любовта ти
е стъклена роза...
През
прозрачните и листа
съзирам
себичния ти
малък свят,
в който
аз също
съм стъклена.
Не смея
да дишам,
за да не счупя
тази крехка
илюзия.
Всяка стъпка
звънти в стъклото
като тъжна
есенна соната
и като
в криви огледала
се отразява.
Стъпки към себе си-
безцветни,
изгубени,
стъклени.
Приближавам ли
или се отдалечавам
от теб?
Кажи ми!
Излъжи ме...
Повярвай ми...
Боже,
колко са студени
ръцете ти!
Не ме изпускай!
Ще се разбия
на хиляди
малки късчета.
Ще се разбия...
като стъклена роза.
_________________
© Геолина Стефанова All rights reserved.
