Светкавица
Тишина отеква в моята душа
празен е светa за мен.
Тихо стена аз във полумрака,
чувствам се измамен.
Сенките пълзят по стените,
мракът обгръща света.
Спомен гори ми гърдите,
жалка е мойта съдба.
Мъката къса сърцето,
искам дори да умра.
Знам, че много боли те,
когато оставаш сама.
Обърна ми гръб и си тръгна
не се сбогува дори.
И ето, че мрак ме обгърна,
ах, толкова много боли.
Смили се над този, когото
ти толкова много обичаш
Поспри! Спри,под дъвото,
а аз с все сила ще тичам.
Тогава радост ще блестне,
като светкавица в тази душа,
а мракът злокобен ще стори
път на чиста светлина.
© Деян Панайотов All rights reserved.
