Свобода

Защо си ти толкова коварен
и душата ми без жалост поквари?
При нея ти отиде и с мене се сбогува...
Сбогува се с толкова обиди във сърцето
нима аз бях за теб една играчка,
която да тормозиш и убиваш,
да убиваш и с отровен нож да ме пронизваш
без жалост, без срам  да ми се подиграваш...
Мразя те... защото ме унищожи,
унищожи моята същност, душата ми...
Сърцето ми с нож разсече на две-
едната половина остана в теб, а другата в мен...
Не мога повече така - върни ми същността,
върни ми радостта в живота... и си върви...
Остави ме... с мен повече не бъди...
Друга намери да ти се подчинява,
а мен на свобода ме пусни!