СЯНКА
Аз съм твоята сянка
дълбока и мрачна.
Аз съм тази която
все чака и чака.
По стъклата лазя
тъмна и плътна.
Натежала от сълзи,
бърза и мътна.
Аз съм твоята сянка
спокойна и топла.
Недокосната тръпна
от стръмния полъх
Но аз съм и Слънце
което се пита
къде ли понякога
скитат мечтите.
Къде ли съм хвърлила
своятя сянка и
кой ли се слива
със мене във мрака
и кой ли за мене
копнее и чака . . .
Разплакан и тръпнещ
е южният вятър . . .
© Димитрия Чакова All rights reserved.
