Събудих птиците
Събудих птиците,
а те си спяха кротко.
Не бяха чули как малкото им падна,
побутнато
от пръстите на безпощаден вятър.
Лежеше тялото му в кална локва.
Безжизнено и тъжно.
Събудих птиците.
Едната гледаше уплашено, а другата
заплака тихичко.
И после отлетяха,
за да не се завърнат никога.
Дори не се сбогуваха.
Гнездото опустя.
Смъртта на малкото отне им порива
да се завръщат у дома.
Гнездото, опустялото, е тъжно,
но няма в него кой да се завърне.
Във всяка съчка
или капка кал,
или перо отронено от заблудени птици
се крие спомен,
а гнездото чака.
Топлина.
© Лили Спасова All rights reserved.
Поздрави!
