Съд
В безбрежна шир сред птици бели
на ангели очи се смеят.
А долу Земната обител
ще се покрие с жар и пепел.
Във пурпур слънцето ще грее,
а небосклона - в черна роба;
и всички люде ще заплачат
със сълзи в кърваво червено.
Горчиви писъци ще чуват
и прошка късно ще да искат,
със влажни длани в кърви цели
към небесата устремени...
Гневът върховен - буря страшна,
след нея - плът и кости бели.
© Катя Михайлова All rights reserved.
