Съдба
Животът днес жестоко ме наказа.
Оказва се - от моята любов боли.
Не трябва вече да обичам,
щом мъка виждам в твоите очи.
Опитах се съдбата да измамя.
Ала, уви - не го умея аз.
Написала ми е : "Обичаш ли, ще страдаш.
Така ще е до сетния ти час."
Съдбата спътница е вярна
и следва своята душа.
Дори и в друго измерение
със мене вечно ще е тя.
А ти недей, любима моя,
недей за мене ти тъгува.
Върни в сърцето си покоя,
за тебе явно аз не струвам.
© Христо Костов All rights reserved.
