Съдбите на великите - I
Отдавна, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
много отдавна
от Бог сътворен е света –
за седмица кратка и жалка,
създава Духът пустоща.
Раз –
махва
и ето небето
всевидещо бди и не спи.
Два,
махва –
водата в морета
кипи
в океани,
реки.
Три –
суша създава с въздишка,
да има камък и прах,
и в някаква кратка почивка,
животът издялква за смях.
Изпълва се с крясък небето
и плясък на птичи криле,
водите пък развълнувано,
цедят се през рибни хриле,
дръвчета и проче –
тревички,
с пълзящи гадинки
сред тях,
по сушата плъпват,
множат се,
все още не знаещи
страх.
И ето, редът на човека,
дошъл през един мрачен ден –
Творецът прогонва Отеца,
(от Рая си) разярен
в тъмата да търси си пътя,
понеже бил съблазнен,
от “свойто ребро”,
що очи му,
отворило
с плод забранен.
Ах! Жалко за тази постъпка,
но Господ докрай съвършен
със свойта прибързана стъпка,
зарязва неуреден,
животът на свойте творения,
подобни по лик,
по дела –
какво превелико грешение!?!
Двигател е то на света!
Но нека на Господ простиме,
понеже и той ни прощава –
тъй както творил е,
твориме
или пък рушиме
за слава.
За славата страници светли
и черни човека познава.
Тя –
славата помнят в легенди
или пък погребват в забрава,
понеже била е отдавна,
отдавна,
много отдавна;
за някои страшно е срамна,
за други пък,
просто е славна!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Ти почети малко повече! 
