съкровище
Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.
Виждах във него морето,
безкрайно красивото лято,
плажни чадъри,
пясъчни кули,
хора от ранни зори.
Там са, но вече не виждам,
смехът им не чувам дори,
свит съм,
завит с одеало,
живея с отминали дни.
Мое съкровище старо,
скрито сред тези стени,
слънцето пак е изгряло,
хайде, за последен път
го посрещни.
© Слав All rights reserved.
Хубаво е!