Сълза...
Една сълза в нощта самотна се отронва...
разрязва мрака с тъй искрена и чиста светлина...
а после ледено студена тихичко се спуска...
доде в земята не попият мъките на Любовта...
Една сълза поена с хиляди сълзици...
изплаквани до изгрев всяка нощ...
със болката завинаги слепени...
със вечността вплели се в вечен двубой...
Една сълза разтърсваща земята...
началото на края - края на вечността...
събудила пламъка на Любовта в сърцата...
а после угасила го, както се гаси усмивката в смъртта...
© Атанас Баротов All rights reserved.
