Сълза... ме връща при нея
Свърши онзи миг предишен
и споменът за него - също,
самотно звездното небе
предишни спомени чертае.
И сълза на плачеща върба
пак при нея ме завръща -
на две влюбени сърца,
прегърнати в потока синкав.
И тиха песен на щурче,
разказващо за трепета
отминал и далечен,
ме връща пак при теб като дете,
непосмяло искрено да те обича.
© Венцислав Йорданов All rights reserved.
