^Сълза на любовта^
Една сълза отроних от душата,
една сълза потъна в Земята!
Една сълза,защото те Обичах,
изплаках и в лябов се вричах!
Сълзата що е обич спотаила,
дари Земята с могъща сила!
Вземи тази роза-прегърни я!
До твоето сърце носи я!
Ще мине време,Розата ще тлее,
ще стане пепел прах и спомен!
Вземи праха на розата красива!
Обичай я!-Макар,че не е жива!
Пръсни праха й по Земята,
където си отиде и сълзата!
Помни-Земята е голяма,
обича те,когато мен ме няма-
...Защото те обичам
и в нашата ЛЮБОВ СЕ ВРИЧАМ!!!....
Посветено на К.И.
© Теодора Попова All rights reserved.
