Сън
Тази нощ сънувах сън,
сън, в който видях себе си мъртва.
Лежах студена, обсипана с цветя.
Не чувствах нищо. Бях безмълвна,
със застинала усмивка на лице.
И сълзите ги нямаше дори.
Нямаше я болката. Нямаше обида.
И нямаше сърце, ранено от любов.
И всичко беше толко истинско.
А ти стоеше там, до мен.
Държеше роза във ръката си.
Дойде при мен, но малко закъснял.
А колко дълго чаках любовта ти.
Не каза нищо. Стоеше и мълчеше,
с блуждаещ поглед някъде.
Беше по-студен дори от мен.
Една сълза поне да бе изплакал.
Една целувка да ми беше подарил.
Не осъзна ли, че ти единствен
към живота би ме върнал.
Само ти животът би ми подарил.
Не си отивай. От смъртта спаси ме.
...Защо си тръгна.
Остави ме дори сама в смъртта.
Събудих се. Потресена и ужасена.
А всичко беше толко истинско.
сън, в който видях себе си мъртва.
Лежах студена, обсипана с цветя.
Не чувствах нищо. Бях безмълвна,
със застинала усмивка на лице.
И сълзите ги нямаше дори.
Нямаше я болката. Нямаше обида.
И нямаше сърце, ранено от любов.
И всичко беше толко истинско.
А ти стоеше там, до мен.
Държеше роза във ръката си.
Дойде при мен, но малко закъснял.
А колко дълго чаках любовта ти.
Не каза нищо. Стоеше и мълчеше,
с блуждаещ поглед някъде.
Беше по-студен дори от мен.
Една сълза поне да бе изплакал.
Една целувка да ми беше подарил.
Не осъзна ли, че ти единствен
към живота би ме върнал.
Само ти животът би ми подарил.
Не си отивай. От смъртта спаси ме.
...Защо си тръгна.
Остави ме дори сама в смъртта.
Събудих се. Потресена и ужасена.
А всичко беше толко истинско.
© Димитрина Станчева All rights reserved.
