СЪН

              


            СЪН


Сънувах ли те, аз не помня.
Яви ли ми се ти на сън?
Раздялата ни е реалност,
А любовта ни е сама.
Бъди си ти така сама,
Бъди сама с реалността.
Бъди каквато щеш,
Бъди, но душата си пази.

И времето така минава,
Неусетно може би.
Моменти хиляди, неизживяни,
Безпощадно пропиляни.
И усмивките забравени,
И щастието искрено,
Забулено във сиви прахоляци.
На всекидневие злощастно подчиняваш се
И бягаш от тъгата
С чаша алкохол в ръката.
Събуди се ти от тоз живот нехаен,
Събери сили и вдигайки глава високо
Посрещни любовта отново.
                    16/18/29.06.98г.