Сън
114
0
0
Странен сън сънувах тази вечер-
летях високо над гори.
Не мога да се сетя много вече,
но този сън в сърцето ми гори.
Високо планините аз прескочих
и бях доволна,че не съм в реалността.
На боговете сърцето си предложих.
Да избягам,исках аз,от глупостта.
Последваха ливади тъй красиви,
че радостни сълзи по бузите горят.
И нямаше дори овчици сиви,
а цветните ливади сякаш врат.
Не бих повярвала,ако ми кажат,
че следваха вулкани-чудеса.
Но няма нужда нищо да ми казват,
защото туй видях го и сама.
И ако можеше в този сън да бъда
за вечни времена,
аз бих постъпила по мисъл мъдра-
бих направила това.
летях високо над гори.
Не мога да се сетя много вече,
но този сън в сърцето ми гори.
Високо планините аз прескочих
и бях доволна,че не съм в реалността.
На боговете сърцето си предложих.
Да избягам,исках аз,от глупостта.
Последваха ливади тъй красиви,
че радостни сълзи по бузите горят.
И нямаше дори овчици сиви,
а цветните ливади сякаш врат.
Не бих повярвала,ако ми кажат,
че следваха вулкани-чудеса.
Но няма нужда нищо да ми казват,
защото туй видях го и сама.
И ако можеше в този сън да бъда
за вечни времена,
аз бих постъпила по мисъл мъдра-
бих направила това.
© Жана Симеонова All rights reserved.
