Сън
Един и същи сън преследва ме.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Нощите ми прави неспокойни.
Бягам из гора. Дърветата се сбират.
Пак се леят дъждове поройни.
Листата плачат. Клоните огъват се.
Вятър силен кърши ги без жал.
Краката ми треперят, подкосяват се -
окървавени, целите във кал.
Косите ми са плачещи върбови клони,
преплитат се и пътя закриват.
Небе намръщено - светкавици рони.
Облаци черни слънцето скриват.
Страх и безизходица царят в съня ми.
Но изчезва той - натрапник нежелан,
от топлата ръка, погалваща гърба ми,
от шепота ти нежен по косите разпилян.
© Ванда All rights reserved.
