Сън
Горчив мираж и шепа рижо злато.
Шамар от вятър леденостуден.
Това е сън. Илюзия, която
ще продължи години подир мен.
Сега съм сам. Не виждам и не чувствам.
Далече съм от теб, от сън, от свят.
Мечтите ти целувам. Но изпускам
мига, във който те са в звук и цвят.
Да, сам съм. И сънувам, че съм весел.
Дори се лъжа, че без тебе не боли.
Ракия с твоята любов насън съм смесил
и пия, без да съм си позволил.
Не, няма вечно аз да съм обичан
(а в този миг навярно и не съм...).
О, не, не плача. А и не ми прилича.
Във крайна сметка аз съм само сън...
© Сибин Майналовски All rights reserved.
