Jul 16, 2006, 8:32 PM

Сън - спомен

  Poetry
148 0 14
Преди години,  много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена  се лутах в тишината,
превивах се  и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена
и тогава една ръка се протегна към мен.
Исках да зная, чия беше тя, защо ме извади
от пропастта и ме изведе на светлина.
Не виждах лицето, но чувах гласът му
и думи, които с любов промълви...
Забравила съм с годините този сън,
превърнат във спомен, но сънят сам се върна
и цялата тайнственост пред мен се разгърна.
Трябваше да обичам преди да те срещна,
трябваше да чакам, без самата да зная, 
че някого чакам, да проливам сълзи,
да страдам, за да мога, когато те срещна
да те позная и да зная, че си Ти!
Този сън - спомен днес е истина свята!
И реална е любовта ми желана!
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво. Наистина ме трогна...Браво!
  • Истинско е това което казваш
    изпитано и проверено и от мен
    Едно нещо и ти сега доказваш :
    сродните души се търсят нощ и ден

    съдбата е предопределена

    /има една песен"Миг като вечност" - за това се пее в нея
    "....още преди да те срещна в живота си теб аз обичах.." /
  • Поздрави Джейни !!!!Наистина е трудно да откриеш половинката си в този объркан свят,а и също толкова да разбереш дали човека до теб е тази така важна част в живота ти!!!!Много
  • Хубаво е ,Джейни!Харесва ми стиха ти!Поздрав!!!
  • Благодаря Елена, Етчи и Здравче!
    Етчи не съм я чувала тази песен,но ми се иска да я чуя!