Сън в черно
СЪН В ЧЕРНО
Сънувах сън – под цъфнали липи
аз стисках уморените клепачи.
А слънцето листата прогори –
опита се липата да разплаче.
Изгарящите слънчеви лъчи
зелената земя изпепелиха.
Липата тъжно сухи клони сви.
И ето, че роди се черен вихър.
А вихърът препусна в пепелта
и слънцето закри със облак тъмен.
Аз гледах почернялата земя
с невярващ поглед, с безнадеждност пълен...
Земята – всъщност моето сърце –
небрежно безразличието твое
изпепели. Съсухрено лице
показа отчаянието мое.
Как можех да живея в този свят,
където всичко живо бе изтляло?
Аз мразех този сън във черен цвят!
Очи отворих – беше заваляло…
© Любка Славова All rights reserved.
