Сънувах ...песен
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Във тъмна гора за романтични наивници
завързана бях до дърво от измислици,
очите ми уморени наблюдаваха в здрача -
сърцето ми къс, по къс дробяха кълвачи.
В забрава пустеех – обезверена, измъчена -
в зъбите си стиснала наранените чувства,
сълзите ми мъртви в земята изстиваха,
а мъката будна – въобще не заспиваше.
И вятърът носеше тъжната песен
на спомен прозрачен -
в сълзите пренесен.
Замаяна чувствах
че още обичам -
и чувах как тихо
кръвта ми изтича.
- И никой, никой нямаше в съня ми...
© Алиса Гюровска All rights reserved.
