Сънувам...
Сънувам...
Пак се питам...
...и баВничко умирам.
Можеш ли без мене да живееш,
и пак доволно да се смееш?!
Дали би искал отново,
с мен да бъдеш за дЪлго?!
Да Размислим искам,
отначало да започНем.
Не Искам да тръгвам,
да обичам не иСкам да спирам.
И двама ни погубих,
от обич го направих...
Знам чЕ те боли,
сърцетО ти кърви.
Ала не, недей!
ЛюБовта си не убИвай!
Да шепна веЧе аз не мога,
искаМ самО да крещЯ.
Желая да те имам,
защото те обичам!!!
© Йорданка Янчова All rights reserved.
