Същност
Гледам дърво – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
разклонено и чепато,
простряло към небето ръце,
пречупени в щастие...
миг от живот
приел светото причастие,
на крачка от болката.
И толкоз.
Бурята –
вихърът гневен,
отминал е нейде
далече
и само ветрецът напява
във свойта безумна тъга.
И толкоз.
– Нима съжалява?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
