Съсипана душа
Спотайваш се зад тъмен ъгъл пак,
прегърнал взора с две очи.
Приплъзва се към тебе черен мрак,
сърцето в луда надпревара как бучи.
И ти видя ли моята душа.
Смирена,свита и накуцваща,
безшумно лазейки в нощта,
невидима решила,че е тя.
Видя ли ти, как времето за нея спря.
Пророни капчица,изсъхнала сълза,
засили се,прескочи трапа и умря.
Съсипаната ми душа.
© Дарина All rights reserved.
6