Feb 15, 2006, 11:58 PM

Сътворение

  Poetry
133 0 4
Над своето космическо творение в началото Бог даде благослов и бездната от нямото безвремие изпълни се с небивала любов. И блестна светлината в мрака, и стана ден,и стана нощ-така родила се Земята-майка от някаква невидима ръка. Запътила се гордо сред звездите, а сякаш в омагьосан кръг лети с въжетата на нощите и дните бе вързана за хиляди съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението е хубаво, но все пак тук-там трябва да се оправи.
    Например това: "прохождаща на времето с крака." някак не звучи добре.
    Надявам се, че не се сърдиш за критиката.


  • Браво!Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, но все пак тук-там трябва да се оправи.
    Например това: "прохождаща на времето с крака." някак не звучи добре.
    Надявам се, че не се сърдиш за критиката.


  • Браво!Хареса ми!