Aug 21, 2006, 10:03 AM

Създаваш с мене Човека

  Poetry
134 0 26

 

 

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.


Познавам фаталната грешка,
обвила душата ти в карма -
с нея съдбата ти тежка
направи те по-благодарна.


И днеска тъгата навежда
взора в любов непозната,
но пази дълбока надежда
с плам - ведрина от позлата.


Създаваш с мене Човека
и търсиш с всеки градивност,
защото ръката ти лека
познава какво е невинност.


С радост примесваш тъгата,
че ласка сърцето ти иска -
чувстваш как в тебе жената
в любовна вълна се притиска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Поздрави, Валери!
  • Поздрави, Валери
    Вестин
  • Здравей, Веси!
    Приятно ми е да се срещам със спокойни и добронамерени автори и читатели.
    Поздрав!
    Валери
  • Здравей, Роси! Поздрав от Равда!
    Когато има до мен човек, който да е виновен, нещата стават съвършено други, а ти си поела този кръст. Обвиненията тепърва предстоят.
    Валери
  • Здравей, Челси! Радвам се, че се обаждаш!
    Разбирам да ти хараса, ама това "много" направо ме притесни. Шегичка.
    Поздрав!