Такъв, какъвто си
Без твоя глас
е няма всяка песен,
без твоя смях,
мълчание трескаво крещи.
Без твоя арамат,
нямя топлина наесен,
без твоите очи
съм сляпа и мълча.
Без теб губя
римата в речта ми,
без теб изстинаха
моите постели.
Без теб, сякаш
са косите побелели,
страниците на всички
от теб прочетени ми книги,
сякаш пожълтели.
И сега те искам пак!
Такъв, къкъвто си!
Не искам маски,
не искам Бог.
Съвършен и не чак толкова
обичащ, иронизиращ дори...
...обикновен и вълшебен.
Необещаващ нищо
за идните дни...
© Надя Георгиева All rights reserved.
