Такъв не исках да те виждам
Намерих те! Какво ли от това?
Сърцето в лед оказа се сковано
една протегната, застинала ръка...
лицето ти, все още тъй красиво, но измамно.
След години, днес намерих те, защо ли?
На клюките отдавна вярваше, не на мен.
Сърцето стихна, зарида от отчаяние
без нозе да бях останала, а не в плен.
Затичах се из шумни улици...
изплашена се втурнах по прашни булеварди,
от годините премазали те в своя отпечатък,
туптящото сърце замряло от стрели отровни.
Къде остана любовта безмерна?
Очите ти - сапфири блеснали в нощта.
Къде изчезна ласката ти мила
заплака в тишината любовта.
Изпит и блед си от страданние,
угаснал, чезнещ, изоставен.
Повика ме, след много дълги зими,
но такъв не исках да те виждам
ослепяла по-добре да бях.
Не можех да те имам веч до себе си.
за това ли толкоз дълго се борих?!
Излетяха птиците от счупените клони
и ни оставиха сами, ранени и умиращи.
© Мария Илиева All rights reserved.
