Там, където е светло
Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите!
Заключи ме във църква
със светци по стените -
изпобесени, мъртви.
С много грейнали свещи.
С много прашни прозорци.
И със малко надежда,
че все още е топло
там - дълбоко във мене.
Че все още съм жива.
Че забързано времето
прекосява годините.
Че без дъх ме оставя
най-безумната обич.
Че вървя все направо
и не стъпвам из локвите.
Нищо друго не искам.
Само малко надежда.
Да покълне в съня ми,
и в душата, и в грешките...
Да е винаги в мене.
Там - дълбоко, където
много дълго е ден.
Там, където е светло!
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
