ТАЗИ НОЩ
ТАЗИ НОЩ
Светкавица през нас ще преминава,
ще се изгубва във безкрая,
нощта когато отминава,
когато ние знаем края.
До сутринта изпий ме бавно
и нека всяка глътка не засища,
и всяка глътка бъде жадна,
и нека тази нощ е всичко.
Нощта със устни да целунем
и да прегърнем всичките звезди.
Нощта за нас е пълнолунна
и е със нас, а ние сме сами.
Вземи сърцето ми в ръцете си
и на парчета го разбий -
когато падне във нозете ти,
отново със ръце го събери.
Виж как е ласкава за нас нощта,
виж, тя за нас е тъй красива.
Да се изгубим в нея с любовта,
защото бърза тя да си отива.
И да се потопим във нея заедно,
и бавно, бавно да се давим.
Един за друг да бъдем дявола,
от който да не се избавим.
© Екатерина Банска All rights reserved.
))
