Nov 20, 2005, 8:14 PM

Театър

  Poetry
92 0 0
Театър Събудиха се спомени заспали; Изникват сенките им пак. Облечени във дрипави парцали, Играят с мен на сцената от мрак... Добре познавам ги, но са различни, Обвити в бяла тишина - Така на призраци са ми прилични - Красиви призраци на самота! Щом в стаята отново стане тихо, Изпълват скритите ъгли... В завесите на мрака ме откриха И пак започват своите игри... Театър тъмен, тъжен, онемял Разкрива се пред мен сега... От истини, потънали в печал, Останала е бяла самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Буба All rights reserved.

Comments

Comments