ТЕБЕ ПИТАМ
ТЕБЕ ПИТАМ
Ти, който ни извайваш неуморно
и вдъхваш ни диханието живо,
Ти, който ни оставяш на свободно
при съвестите сресани накриво.
Устоите морални се разклащат
видя ли ни с очите прозорливи,
как мъжките портфейли си разплащат
любовници за суми приемливи!?
Под Твоята божествена вселена,
видя ли босоногото хлапаче,
привило се до майка примирена,
а в пазвата й друго гладно плаче!?
Та Тебе питам, Боже вездесъщи,
за древната ни земна проклетия!?
Човечецът във храма се прекръсти,
да бъде, па макар и в немотия.
© Милена Христова All rights reserved.
